Меланоцитния невус – бенка е едно от най-честите доброкачествени кожни образувания. Почти няма човек, който да няма поне един невус по тялото си. Бенките представляват локални пролиферации на меланоцити (невомеланоцити).
Съществуват два основни типа бенки спрямо времето на поява – вродени и придобити.
Опасни ли са бенките и за какво трябва да наблюдаваме?
В голям процент от случаите бенките са абсолютно безобидни. Съществува правилото ”ABCDE”. Това е основно правило, което дерматолозите използват като похват при преглед на невусите – A – asymmetry (асиметрия); B – border (граница); C – colour (цвят); D – diameter ( диаметър); E – evolution (еволюция). По тези пет признака специалистите се ориентират за склонността на бенката или за вече настъпила злокачествена промяна.
Какво представлява прегледа на бенки?
Най-честият високоспециализиран способ използван от дерматолозите е дерматоскопията.
Дермоскопията е неинвазивен метод, който позволява in vivo оценка на цветовете и микроструктурите на епидермиса, дермоепидермалната връзка и папиларната дерма, които не се виждат с просто око. Тези структури се съотнасят конкретно към хистологичните характеристики.
Използването на такъв тип техника е ценно при диагностицирането на пигментни, хипо- или апигментни кожни лезии. Поради нейната сложност тази методика е запазена за опитни клиницисти.
Трябва ли пациентите да наблюдават своите бенки?
ДА! Всеки човек трябва поне на 2-3 месеца да оглежда тялото си. Основните неща, които трябва да се вземат под внимание е промяната в цвета, формата и размера на бенките.
Бенката ми се промени! Какво да правя?
Ако пациентът е забелязал промяна в някоя от характеристиките на своя бенка незабавно трябва да се свърже с дерматолог (дерматохирург). Ако лекарят потвърди, че има съмнения за характера на невуса тогава най-правилният вариант е да се пристъпи към хирургическа ексцизия на бенката, с последващо дерматохистопатологично изследване.
Дори при вече настъпила злокачествена промяна на невус, ранната диагностика и навременна хирургическа намеса в 99% от случаите довеждат до пълно излекуване на пациента.
Надяваме се да сме Ви били полезни!
